"Конспирации" е третата книга от поредицата за Майстор Джак на Ф. Пол Уилсън. За огромно мое съжаление и невероятно читателско ощетение, това прекресно произведение не е превеждано на български. Недостатък, който се надявам скоро време да бъде отстранен. Книгата вижда бял свят през 1999 година. Интересен е фактът, че в романа е вмъкнат и един от най-добрите разкази на автора - "Домашни поправки" (Home Repairs, 1991).
За момента това е една от най-добрите книги в двете поредици на Уилсън, които са като две деца близнаци - "Цикълът за Врага" и "Майстор Джак". Макар доста от нещата тук да са прикрити, става ясно за какво иде реч. Нека направя кратък списък на едни от най-ценните качества на този роман:
1. "Конспирации" е като игрален филм излязъл от вселената на "Досиетата Х" - липсват само агентите Мълдър и Скъли.
2. Огромно е присъствието на Лъвкрафт в тази книга. Не е тайна, че Уилсън е огромен фен на Бащата на хоръра и не пропуска възможност да му отдаде почит. (Друго произведение, в което Уилсън отдава огромна почит на гения на класическия хорър е "Nightworld" - шестата книга от "Цикълът за Врага", чието преработено издание се явява и последна част на поредицата за "Майстор Джак".)
3. Появата за първи път на Otherness - не си позволявам да преведа този термин, защото ще омаломощя значението му. Тези, които са чели книгите на Уилсън, знаят за какво говоря.
4. Участието на Расалом, па макар и "под прикритие" така да се каже.
5. Безбройната сбирщина откачалки, които създават и почитат една или друга конспирация - Безценно!!!
6. Джак е герой, който никога не доскучава.
Всякакви последващи думи ще бъдат излишни. Това е един чудесен роман от един прекрасен автор.
Оценка:
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Произведения от поредицата за Майстор Джак можете да намерите в следните издания:
- Романи
1. Проклятието - издателство "Бард" - книга 1
2. Завещанието - изд. "Рива" - книга 2
3. Кръвна връзка - изд. "Калпазанов" - книга 10
- Кратки произведения
1. Изстисквачката - издаден в антология, озаглавена "Нощен писък" с автор Дейвид Морел - изд. "Делакорт"
2. Един ден от живота - издаден в сборника с разкази на автора "Боравата пустош" - изд. "Весела Люцканова".
От доста време се каня да обърна по-сериозно внимание на алманасите "ФантAstika", които вече наброяват цели 5 броя, а съдържанието им е много интересно и многообразно. Днес съм щастлив, че го сторих (алманаха "ФантAstika 2008"), защото открих голяма перла в короната. Навярно доста хора ще ме посочат с пръст и ще кажат "Ама ти не си чел Геймън ли, човече?", а аз ще наведа гузно глава, защото наистина не бях.
"Етюд в изумрудено" е произведение на английския писател Нийл Геймън, който в последно време доста се харчи и получава топъл прием от фенове и критици. Честно да си кажа започнах да деля писателите на американци и британци. Вторите все повече и повече ме впечатляват, макар да не мога да разбера дали защото са европейци (и някак си сме по-близки едни до други) или защото национализма в почти всички произведения на първите почна много да ме дразни напоследък. Както и да е, Геймън определено е писател, който ще продължа да чета.
Та да кажа няколко думи за "Етюд в изумрудено", разбира се, без да разкривам сюжета, защото има доста мистерии в произведението, които е по-добре сами да откриете. Красотата на разказа е в следното: Геймън е невероятен разказвач, действието се развива в алтернативна Викторианска обстановка (годината е 1888), преплетени са герои и събития от едни от най-известните поредици в литературата - Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Ктулу митологията на Хауърд Филипс Лъвкрафт. И за да е гозбата още по-пикантна - произведението е носител на престижните награди "Хюго" и "Локус".
Покрай този разказ открих, че всъщност има цяла антология, която обединява двете вселени на Дойл и Лъвкрафт - "Shadows Over Baker Street" от 2003. Съставители са Майкъл Рийвс и Джон Пелан. Лично на мен ще ми бъде много интересно да прочета и другите произведения в нея.
Освен в споменатия алманах "ФантAstika 2008", можете да откриете произведението "Етюд в изумрудено" и в сборника с разкази на Нийл Геймън "Чупливи неща", който го има преведен на български.
АВТОР: Ф. Пол УилсънЗАГЛАВИЕ: Завещанието / LegaciesИЗДАТЕЛСТВО: РиваПРЕВОД: Павел КуцГодина на българското издание: 2009Година на първото издание: 1998Страници на БГ изданието, меки корици: 440Жанр: ТрилърРейтинг в GOODREADS: 4.07 / 5 от 2 702 гласувалиЦена: 15 лв
"Завещанието" е втората книга от поредицата за "Майстор Джак" на американския писател Ф. Пол Уилсън. Издадена е на български през 2009 година от "Рива", преводач е Павел Куц, обем: 440 страници. Мога само да благодаря за това на издателството, защото за мен Уилсън е един от най-добрите съвременни писатели, който може да се нареди рамо до рамо до величия като Стивън Кинг, Дийн Кунц, Дан Симънс и Питър Строб. Не знам защо в България не му обръщат много внимание (като изключим няколкото му издадени трилъра като "Мираж", "Нощно изтребление" и "Отвличане" и по-старите издания на "Бард"). Най-голямата сила на автора е хорърът. Думите ми могат да бъдат потвърдени от романите в "Цикъл за Врага" - една от най-качествените хорър серии, писана някога. Дори самият Стивън Кинг не крие, че е фен на Уилсън и дори го ползва за пример що се отнася до писането.
Поредицата за "Майстор Джак" е обвързана и с тази за "Врага", но всъщност голяма част от творчеството на Ф. Пол Уилсън е поставено под проекта "Тайната история на света", който се състои от десетки романи и разкази. За щастие малко от книгите са дотолкова обвързани помежду си, че да не могат да се четат поотделно. Особено тези от поредицата за Майстора - всяка е със самостоятелни истории и действия и само в крачка се споменават събития от предните произведения.
Вече ревюирах първата книга с главен герой Майстор Джак, а именно "Проклятието", в което Джак се вихреше срещу злите демони от индийската митология - ракшасите. Тук, в "Завещанието", нещата стоят доста по-различно. Уилсън е наблегнал на трилър мотивите и хорър въобще няма... за щастие има малко фантастика, но тя едва ли е достатъчна, за да се определи романът като фантастичен. Всъщност, това е така, защото авторът е имал договор с издателство за медицински трилър и за да изпълни задълженията си е написал "Завещанието", отделно пък от много страни са го карали да сътвори нов роман с Джак и оттук... Както и да е! Четиринадесет години след "Проклятието" Уилсън ни връхлита с пълна сила в този изпълнен с напрежение и действие шедьовър. Който си го може си го може.
За незапознатите с поредицата, Майстор Джак не е зидаро-мазач, не оправя хладилници или телевизори, нито пък друга техника. Майстор Джак е човек, който живее по свои собствени правила - няма фамилия, социална осигуровка, не плаща данъци, общо взето не съществува. Той обаче не е поредният Батман, който прави всичко за благоденствието на света. Напротив, Джак взема доста солидни хонорари за услугите си. А те са най-различни в този роман - от намирането на откраднати играчки за Коледа, до справянето с цяла камара гадове, работещи за най-различни организации.
Не знам как се получават нещата, но до момента не съм чел роман на Ф. Пол Уилсън, който да не ми допадне. Да, тук-там се натъквам на някой негов разказ, който не ми е присърце, но това се случва доста, ама доста рядко. Препоръчвам автора на всички фенове на качествените неща. Само да спомена, че можете да намерите разказ за Майстор Джак в издадения на български сборник "Боровата пустош". Произведението се казва "Един ден от живота". Има и други разкази с героя, но повечето не са превеждани у нас.
Оценка: 10/10
АВТОР: Кристофър ПрийстЗАГЛАВИЕ: Островитяни / The IslandersИЗДАТЕЛСТВО: АвгустПРЕВОД: Петър ТушковГодина на българското издание: 2013Година на първото издание: 2011Страници на БГ изданието, меки корици: 384Жанр: Фантастика, МистерияНагради: JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL; BSFAРейтинг в GOODREADS: 3.72 / 5 от 470 гласувалиЦена: 15 лв
Винаги съм харесвал английските писатели. Почти всичко, което съм чел от тях е било на много високо ниво. Не знам обаче защо те някак си остават в сянката на американската книго-индустрия. Ярък пример за това е Кристофър Прийст. Всяка следваща негова книга, която прочитам, е истинско удоволствие за сетивата. Макар това липсата на реклама на писателя понякога е адски определяща. Убеден съм, че ако не беше филмът по романа му "Престиж" можеше и никога да не се сблъскам с него. А това щеше да е огромна загуба.
Кристофър Прийст е роден на 14 юли 1943 година в Чийдъл, Чешир, Англия. Започва да твори от 1966 година насам. Печелил е много награди през писателската си кариера, като някои от тях са BSFA (на няколко пъти), WFA, James Tait Black Memorial Prize и Clarke Award. Въпреки това творчеството му не е особено обемно. За около 47 години има двадесетина издадени книги (заедно със сборниците с разкази и новелизациите на няколко филма).
Първата книга на Прийст, която прочетох, беше "Престиж". Преди това бях гледал филма, който много ми хареса. Романът ме разби. Странното подреждане на частите, почти изцяло разказвателния стил с много малко пряка реч, детайлите в действията и постъпките на героите, преплитането на събитията (може би най-силната черта в творчеството на Прийст) в странен лабиринт, чийто "изход" води до много нови "входове"... Думите не са достатъчни, за да опишат красотата, с която авторът плете своите произведения.
След това продължих с "Преобърнатият свят". Докато "Престиж" е по-скоро трилър-мистерия с елементи на хорър, то този роман е класическа фантастика. Идеята е чудесна, изпълнението също. Верен на стила си, авторът и тук разчита на повествованието и по-малко на диалозите. Представя един свят, изпълнен с мистерии и тайни, които главният герой се стреми да разкрие.
"Островитяни" е третият роман, който прочитам на Кристофър Прийст. Трябва да призная, че след предните две книги, летвата ми беше вдигната доста високо. Даже бях сигурен, че ще бъда разочарован. Всеки любител на книгите познава това чувство, затова е добре след прочитането на две-три по-дълги произведения от един писател, да се почине малко от него. Наистина в началото "Островитяни" не ми тръгна добре. Безкрайните и постни описания на един куп острови и техните специфични черти ми дойде в повече. И точно да си кажа "Ето, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина", дойде "Плетката на Прийст". Казвам "Плетка", защото неговите произведения са именно това. Една мистериозна съвкупност от интересни герои и събития. По привлекателност мога да определя този роман като творчеството на Стивън Кинг. Тук, също като при Краля, Прийст съвместява в различните части на романа общи герои и събития, като последователността не е важна (което допринася допълнително за красотата на произведението).
"Островитяни" е написан като пътеводител. Всяка глава описва по един остров, а всички те са част от така наречения Архипелаг на сънищата. Хареса ми амалгамното представяне на обстановката - в един момент си представяш, че този свят е нискотехнологичен и изостанал, а в следващия се сблъскваш със сложни апарати и технологии, характерни за нашия свят. Повечето от героите са хора на изкуството, обвързани помежду си от общи цели и идеали. Понякога се натъкват един на друг, понякога не. Изключително силно са представени любовните авантюри в романа.
Книгата излиза за пръв път 2011 година от Gollancz, а оригиналното й заглавие на английски е "The Islanders". У нас се появи тази година от издателство "Август", които се надявам да продължат традицията да издават този прекрасен автор. Преводът е на Петър Тушков, който, както и при "Престиж", отново е свършил чудесна работа. Българското издание е малко над 380 страници. През 2011 "Островитяни" печели наградата "BSFA", а през 2012 - "John W. Campbell Memorial Award".
Това, което не ми хареса от романа, са някои недовършени теми. Но все пак има още две книги (а може да са и повече, аз знам за 2) - "The Affirmation" (1981) и "The Dream Archipelago" (1999 първо издание; 2009 ревизирано и разширено издание) - сборник с разкази. Така че това не е болка за умиране, а по-скоро допълнителен мотив да продължавам да чета Прийст и да се наслаждавам на прозата му.
Оценка: 10/10
Робърт Хайнлайн определено е едно от най-големите имена във фантастиката. Не напразно навремето е включван в Светата троица на този жанр, редом с Айзък Азимов и Артър Кларк. Докато Азимов и Кларк са някак си по-научно настроени, Хайнлайн е писател, чийто стил не може да се специфицира точно. Началото на своята кариера той започва с писането на юношески романи, с които придобива доста голяма известност. От тези произведения у нас бял свят е видял "Звездният звяр", но и останалите си заслужават да бъдат прочетени. Решен да се заеме със сериозна проза за възрастни, за известно време пише романи, които могат спокойно да се причислят към "нормалната фантастика" - примери са "Врата към лятото", "Спечели облог за Сатаната", "Двойна звезда" и дори "Звездни рейнджъри", но в един момент книгите на Хайнлайн стават доста особени и това донякъде се харесва, като в същото време се и критикува от фенове и критици. Основни теми, които присъстват в почти всичките му романи от шейсетте години до кончината му, са за свободния секс и инцеста. Ярки примери са "Странник в странна страна", "Достатъчно време за любов", "Отвъд залеза", "Имението на Фарнъм" и много други.
"Фрайди" е книга, която застава някъде по средата. Тя е едно от последните произведения на Грандмастъра и ни залива с огромна порция хубава фантастика. Фрайди Джоунс е куриер, но не работи за добре познатите ни агенции, а е специален куриер, изпълняващ специални поръчки. Не е нужно да обяснявам, че Фрайди е много красива, па макар и изкуствен човек, и до края на книгата не остава мъж, който да не е минал през "проверка" (така да го наречем) от нейна страна. В един момент стават някакви конфликти, обявяват се войни, затварят се граници и така нататък, но не това е важното. Важното е, че Хайнлайн е невероятен разказвач и дори на моменти в книгата да нямаше някаква определна цел, беше истинско удоволствие за мен да я чета. Запознатите с творчеството на писателя знаят за какво говоря. Романът е номиниран също така и за наградите Хюго, Небюла, Локус и Прометей.
Друго, което харесвам у Хайнлайн, което явно и Стивън Кинг одобрява, понеже следва стриктно примерите на кумира си, е че прави постоянно препратки към други свои произведения (а понякога и към произведения на свои колеги, както е в "The Number Of The Beast"). В този роман най-явната е Шкембо Болдуин, който е и едно от главните лица в новелата на Хайнлайн "Gulf".
"Фрайди" е публикувана в Щатите през 1982 година ("Friday") и е приета доста добре от критиката и читателите. В България е издадена 1999 от издателство "Лира Принт". Преводът е на Владимир Зарков и според мен е много добър.
Ще завърша с думите, че това е един невероятен роман на Робърт Хайнлайн, който макар и да не е от най-известните му и почитани книги като "Странник в странна страна" и "Луната е наставница сурова", е нещо, което може да се определи като събитие във фантастиката. Изумително разказана история за една изумителна жена! Препоръчвам на всички почитатели на автора и на фантастиката... пък и не само на тях.
Само ден и половина след приключването на невероятната "Ускорение" на Дийн Кунц, със съжаление затварям и "Гръмотевичният дом". Казвам със съжаление не защото книгата не е добра, а просто защото свърши. Мнението ми си остава същото - Кунц е невероятен. Романът е невероятен!
"Гръмотевичният дом" ("The House Of Thunder") е издаден за първи път в Щатите през 1982 година от издателството Pocket Books. На корицата на книгата обаче не е името на Дийн Кунц, а един от множеството му синоними - Лий Никълс. Романът е издаден у нас от издателство "Плеяда" през 1997 година. Преводач е Боян Николаев.
Книгата "Гръмотевичният дом", характерно за Дийн Кунц е изпълнена с мистерия и динамика. Да, тук действието не галопира като в "Тик-Так" и "Ускорение", но въпреки това постоянно се случва нещо, което не оставя читателя да скучае нито за миг. Кунц винаги ме е изумявал с темите си. Не знам откъде му идват, но не може да му се отрече, че са гениални. Вижте само поредиците му за "Франкенщайн" и "Чудакът Томас" и ще разберете за какво говоря. Тук авторът отново пуска в действие пълната сила на таланта си и резултатът е един хубав и мистериозен хорър.
Сюзан Торнтън се събужда в болнична стая и има частична амнезия, причинена от скорошна катастрофа. Двадесет и два дена е била в кома и малко по малко се опитва да събере частите на пъзела, който в случая е паметта й. Всички около нея се държат много добре, даже прекалено добре за подобно здравно заведение. Карат я да се чувства специална, като, според думите им, това е най-важната част от лечението й. Всичко върви чудесно до момента, в който Сюзан започва да вижда мъртви хора около себе си. Хора, които са оставили тежки рани в съзнанието й. И оттук нататък започва мистерията, за да завърши накрая с невероятен и неочакван финал.
Малко са писателите, които могат да накарат читателите си да искат още и още от творчеството им, а Дийн Кунц определено е точно такъв творец. Едва затворил книгата "Гръмотевичният дом" и вече ми се чете нещо друго на автора. Препоръчвам на всички фенове на мистериите и хоръра, както и на хубавата литература. Макар книгата да е писана 1982 година, тя определено ще устои на ударите на времето.
АВТОР: Дийн КунцЗАГЛАВИЕ: Ускорение / VelocityИЗДАТЕЛСТВО: ColibriПРЕВОД: Стоянка ИлчеваГодина на българското издание: 2011Година на първото издание: 2005Страници на БГ изданието, меки корици: 300Жанр: Трилър, МистерияРейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 37 286 гласувалиЦена: 15 лв
Поредната невероятна книга на Дийн Кунц, която прочитам през последните месеци. Кунц е майстор на повествованието и това е! Може да прикове читателите си към написаното и да не ги пусне до края. Честно да си призная, скоро не бях чел толкова интересна и динамична книга, а аз много обичам динамичните книги.
"Ускорение" ("Velocity") е издадена в Америка през 2005 година от Bantam Books. В България вижда бял свят след шест години, а именно през 2011 от издателство "Колибри". Преводач е Стоянка Илчева. Единствената ми забележка към изданието е за недогледаните печатни грешки, иначе всичко останало е на доста високо ниво.
Главният герой в книгата е барманът Били Уайлс, който някога се е изявявал и като писател. Една вечер той е въвлечен в ужасна игра: получава бележка, в която му се дава избор - да обрече на гибел млада или стара жена, в резултат на своето действие или бездействие. В началото смята, че всичко е лоша шега, но постепенно осъзнава, че никой не е решил да си прави майтап с подобна извратенящина. Били изпада в недоумение! Защо точно той? През последните години от живота си се е дистанцирал от обществото и смята, че няма нито приятели, нито врагове. Да, наистина пази в себе си ужасна тайна от миналото, но тя не би била основателна причина да обясни случващото се.
Дийн Кунц толкова майсторски представя събитията в романа, че лично аз не намерих нито една излишна дума в него. Всяко описание е перфектно, героите са оживели на белите листи, действията им са логични и интересни, психологията им е ужасяващо очарователна. Авторът ги поставя в ситуации, които ни карат да се замислим как бихме постъпили ние на тяхно място. Похват, който се среща доста и в произведенията на Робърт Хайнлайн, към който Кунц не крие възхищението си.
Това е един чудесен трилър, който се чете на един дъх. Препоръчвам на всички почитатели на писателя и на хората, които обичат книгите с динамично развитие и мистерии.
Оценка: 10/10
