четвъртък, 20 декември 2018 г.

РИЧАРД МАТИСЪН - Дяволската къща




АВТОР: Ричард Матисън
ЗАГЛАВИЕ: Дяволската къща / Hell House
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Коста Сивов
РЕДАКТОР: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2018
Година на първото издание: 1971
Страници на БГ изданието, меки корици: 288
Жанр: Хорър, Мистерия, Щипка еротика
Рейтинг в GOODREADS: 3.79 / 5 от 31 459 гласували
Цена: 17.90 лв


Признавам, че преди да излезе филмът "Аз съм легенда" с Уил Смит, нямах никаква представа кой е Ричард Матисън. След това веднага поправих тази грешка... която се оказа голяма. И до ден-днешен съжалявам, че толкова късно открих този литературен гигант. За да ви запозная с малка част от постиженията на великия автор, ще си позволя да цитирам редактора на книгата "Дяволската къща" Иван Атанасов:


"Ричард Матисън (1926–2013) е американски писател и сценарист. Сред най-известните му произведения са бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „Дяволската къща“, „Аз съм легенда“ и „Смаляващият се човек“. Сценарист е на култови сериали като „Зоната на здрача“, „Стар Трек“, „Часът на Алфред Хичкок“, „До краен предел“, „Удивителни истории“ и „Господари на ужаса“, а по негови разкази, романи и сценарии са заснети прочути филми като „Дуел“, „В какво се превръщат мечтите“, „Падението на дома Ашър“, „Кладенецът и махалото“, „Гарванът“, „Легенда за Дяволската къща“, телевизионната версия на „Дракула“, „Гласове в мрака“, „Кутията“, „Някъде във времето“, „Жива стомана“, „Смаляващият се човек“,  „Аз съм легенда“ и др. Носител е на „Световната награда за фентъзи“ за цялостен принос, на „Брам Стокър“ за цялостен принос, на „Едгар“, „Хюго“ и наградата на Гилдията на американските сценаристи, а името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика.Стивън Кинг сочи Ричард Матисън за свой учител и вдъхновител и дори посвещава романа си „Клетка“ на него, а Джордж Ромеро признава, че прочутият му филм „Нощта на живите мъртви“ е силно повлиян от „Аз съм легенда“."

Матисън ми е на сърце не само заради гореизброените факти, но и поради една друга причина - той е първият автор, на когото преведох цял роман - Other Kingdoms - историческо ърбън фентъзи с доволно количество еротика, което все още не е издавано на българския пазар, но се надявам скоро и тази грешка да бъде поправена. 

"Дяволската къща" е безспорно бижу, което дори днес, след почти 50 години от написването си, продължава да блести със същия блясък, както и през миналия век. Макар и определян като произведение за духове и вдъхновен от книгата "Свърталище на духове" на Шърли Джаксън, романът е много по-многопластов от тези определения. В него са засегнати безброй теми, като на мен лично най-интересна ми беше тази за екстрасенсите и медиумите, която се разисква доста обстойно и са предоставени много интересни теории. 

Дяволската къща, известна още като "Къщата на Беласко", е връх Еверест на обитаваните от духове къщи. Екип от четирима души е изпратен да установи дали е възможен живот след смъртта - физик, съпругата му, медиумка и медиум, който като младеж също е влизал в къщата. Дотук всичко е нормално, като всеки втори хорър филм в днешно време, с тази разлика, че Матисън може (също като своя ученик Стивън Кинг) да ни разказва за сметките си за парно и пак да ни е адски/дяволски интересно. Атмосферата, героите, темите, които засяга, са изключително добре изградени и представени на читателя. Повествованието е интелигентно, такова каквото аз най-много обичам (а не се обсъждат в 15 страници тапетите и завесите на отсрещната къща), с много интересна информация за феномени, екстрасенси и теории за истинността и съществуването на подобни мистерии. Героите се сблъскват с безброй препятствия и проблеми, като всеки от тях си има своя роля - на "здравия разум", на "скептика", на "мечтателя", на "наблюдателя". Дяволската къща защитава името си на всяка крачка и това кара "гостите" да полудеят до смърт. А донякъде и читателя.

Не мисля, че е необходимо да се впускам в подробности за подобна класика. Това е творба от онези, които могат да се определят като приятно преживяване. Лично за мен "Дяволската къща" е едно задължително произведение за всеки читател, който обича добре написаните мистерии, в които има по малко от всичко - хорър, еротика, мистика, загадки и невероятен стил, отвеждащ ни в един свят на духове и чисто човешко зло. "Дяволската къща" е едва второто дълго произведение на Ричард Матисън, което излиза на българския пазар (първото е "Аз съм легенда"). Надявам се много скоро българският читател да бъде по-обстойно запознат с тази истинска легенда. 

ОЦЕНКА: 10/10

вторник, 29 декември 2015 г.

СЮЗАН БЕТ ПФЕФЪР - ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ 1: Живота, какъвто го познавахме



АВТОР: Сюзан Бет Пфефър
ЗАГЛАВИЕ: Живота, какъвто го познавахме / Life As We Knew It
ПОРЕДИЦА: Последните оцелели - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Диана Кутева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 372
Жанр: Young Adult, Дистопия, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.89 / 5 от 85 505 гласували
Цена: 13.90 лв


Признавам, че тази книга ме привлече най-вече с чудесната си корица... по-точно с чудесната си постапокалиптична корица. Не мога да отрека, че издателство "Ибис" са изключително добри в правенето на завладяващи корици и само за една година това е поредната тяхна книга, която чета заради корицата (друга покъртително яка книга, която прочетох поради тази причина беше "Останалите" на Том Перота). 

Сюзан Бет Пфефър е неизвестна за мен писателка, която набира сила в Америка със своята янг адълт поредица "Последните оцелели", чиято първа част - "Живота, какъвто го познавахме" - ще разгледаме в настоящото ревю. Прочетох около една четвърт от този роман и малко по малко затвърждавах мнението си, че Пфефър е заслужено "неизвестна" за мен писателка. Причината: поредната янг адълт поредица, която разчита на добрия стил на авторката си, на изключително клиширана апокалиптична тема (катастрофа или по-скоро катаклизъм) и на последиците от нея. Запознаваме се с Миранда и със семейството й и с усилията им да запазят животите си в този земен ад, стоварил се на главите им. Още в началото на книгата всеки читател би си казал, че всичко е ясно - героите ще се изправят пред редица трудности, които ще преодолеят с лекота, ще се скарат няколко пъти в семейството, ще поплачат и после ще се сдобрят и накрая всичко ще се оправи и ще заживеят мирно и щастливо до края на дните си.

Аз също си помислих, че подобно развитие очаква останалите три четвърти от романа, но за огромна (изключително огромна) изненада, това не се случи. Като че ли в един момент Пфефър се беше изморила от всичките тези янг адълт клишета и беше решила да напише един изключително силен роман. Защото "Живота, какъвто го познавахме" рязко направи завой от янг адълт концепцията си и се превърна в една тежка дистопия, която ми напомни за най-добрите романи на Робърт Хайнлайн, в които героите му често се изправят пред уникални ситуации и реагират още по-уникално. 

В крайна сметка едно произведение е добро не защото е добре написано (изключително много автори имат приятен стил и разказват добре), а защото ни "докосва" вътрешно. Лично мен тази книга ме докосна със своята правдоподобност (имам предвид в човешките взаимоотношения, а не в научните факти) и със своята борбеност (героите не се отказват от правото си на живот, дори и в моментите, когато всичко е изгубено). Краят е неочакван и съвсем не се доближава дори до хепи-енд. Героите в романа са малко, но пък за сметка на това са добре изградени, заживяват на страниците му, карат ни да им съчувстваме, да се радваме с тях, да плачем с тях, дори да "умираме" по няколко пъти с тях. 

Изключително съм доволен, че корицата на тази книга е толкова добра и ме накара да й обърна внимание. Определено се чувствам доста по-богат в литературно отношение след като я прочетох. Изпитвам огромно уважение към авторката за смелостта й да избяга от рамките на комерсиалния янг адълт жанр и да ни предостави една наистина стойностна книга, па макар и под една комерсиална обвивка. 

Този месец излезе втората книга от поредицата - "Изгубени завинаги", - която чета в момента и която обещава да е още по-силна от първата. Очаквайте и нейното ревю скоро.



ОЦЕНКА: 9/10

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

АНДРЮ ЛЕЙН - МЛАДИЯТ ШЕРЛОК ХОЛМС 1: Облакът на смъртта







АВТОР: Андрю Лейн
ЗАГЛАВИЕ: Облакът на смъртта / Death Cloud
ПОРЕДИЦА: Младият Шерлок Холмс - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Вера Паунова
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2010
Страници на БГ изданието, меки корици: 267
Жанр: Young Adult, Мистерия, Приключенска
Рейтинг в GOODREADS: 3.70 / 5 от 4 461 гласували
Цена: 11.90 лв


Обикновено всички ревюиращи и критици започват статиите си за подобни книги с думите как те са жалки подобия на оригиналите, от които са се пръкнали. Подобно отношение винаги води до неприятни последици и обикновено същите тези ревюиращи и критици смятат, че са си изгубили времето и т.н. На едно място дори четох, че в тази книга за Шерлок Холмс нямало абсолютно нищо от Шерлок Холмс - ако трябва да отговоря саркастично на подобно заявление, бих казал, че има - името е същото! Но определено подобни книги и произведения не се издават, за да бъдат оплювани от критиката... Да, ясно, те се издават най-вече за пари, понякога за слава и много рядко за феновете. Истината обаче е, че много от тези фенове, колкото и да не им се иска да си го признаят, тръпнат в очакване подобни творения за любимия им герой да се появят на пазара. 

Аз не искам да започвам ревюто си със сравнение между Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Шерлок Холмс на Андрю Лейн. Всеки здравомислещ човек ще ме разбере защо, а за останалите ще разясня, че говорим за напълно различен тип произведения - оригиналите са насочени към възрастната публика, а тези на Лейн - към юношеската или както е модерна да се нарича в последно време - янг адълт публиката. 

Та за какво иде реч! Шерлок Холмс е едва на четиринадесет години, млад, неопитен, неосъзнат и какво ли още не. Наближава ваканцията му и той смята, че ще я прекара в топлата прегръдка на родния дом, когато брат му Майкрофт заявява, че плановете му са излезли криви. (Нали знаете онази приказка: "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!") Та Шерлок е едва ли не в пълно отчаяние, че трябва да прекара няколко месеца в къщата на чичо си и леля си, които никога не е виждал досега. Предполагаемото скучно пребиваване се оказва първото голямо приключение на култовия герой. Нещо убива хора наоколо, но никой не може да каже какво, тъй като обстоятелствата са забулени в мистерия. И като всеки подобен роман се сблъскваме с много обрати, интересни моменти и запомнящи се герои, предадени ни по един прекрасен начин. 

Личното ми мнение за книгата е, че има много положителни качества, както и някои не толкова. Едни от силните й черти са, че разполага с чудесни герои - злодеят е изключително професионално създаден, учителят на Шерлок е много добре изграден като образ, икономката е пълно хахо, което ме спечели на мига, отделно това се поддържа постоянна мистерия не само в основната насока на романа, но и в цялостната концепция на тази "нова" вселена на Андрю Лейн. Тъй като предварително е ясно, че говорим за поредица, авторът е засегнал теми, които цели да разкрие в последващите произведения. Няма нищо лошо в това, разбира се, всички обичаме поредиците. Това, което не ми допадна беше, че на няколко места в книгата Лейн се впуска в подробни описания, които не ми допаднаха, а мисля, че няма да допаднат и на по-младата аудитория, която търси динамиката в подобни произведения. 

Като цяло "Облакът на смъртта" е един много приятен юношески роман, който би се харесал на хора от всякаква възраст. Стилът на Андрю Лейн е хубав и лек. Поредицата продължава да се издава, което ми подсказва, че с всяка следваща книга става все по-добра и по-добра и с нетърпение чакам следващите части да се появят на книжния ни пазар. 

ОЦЕНКА: 9/10

четвъртък, 6 август 2015 г.

АЛЕКСАНДЪР БЕЛТОВ - Матрикант



АВТОР: Александър Белтов
ЗАГЛАВИЕ: Матрикант
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2015
Жанр: Фантастика, Киберпънк
Рейтинг в GOODREADS: 4.86 / 5 от 7 гласували
Цена: Безплатно издание


"Матрикант" е книга в 2 части или 2 книги в едно книжно тяло. Това произведение прави нещо много важно, а именно: кара читателя да задава въпроси и да търси техните отговори. Самият автор споделя в края на този приятен омнибус, че е използвал доста научни материали и точно това е била целта му - да стимулира подобни чувства у четящите. 

Признавам, че започнах тази книги "силно заблуден" от оприличаването й с вездесъщия американски писател Филип К. Дик, който много харесвам, и в интерес на истината останах разочарован, че "Матрикант" не е опит да се дублира Дик. Не мога да отрека обаче, че произведението на Александър Белтов ми хареса (колкото и да не харесвам киберпънк жанра). 


"Матрикант" е едно интелигентно приключение, изпълнено с драма, романс, екшън, фантастика и какво ли още не. Първата книга разчита повече на действието и динамиката, докато във втората темпото се забавя значително, но пък се обръща внимание на належащи проблеми от ресора на екологията, социологията и даже има едно тънко заиграване с темата "какво ще правя с компютъра си, ако нямам Интернет?". 


Не мога да пропусна изключително силната корица и хубавото оформление на книгата. Личи си, откъдето и да погледнеш "Матрикант", че тази книга е направена с огромно желание, талант и "правилните хора". Дано повече такива продукти излизат на нашата литературна сцена, за да могат читателите да възвърнат доверието си в родните автори.


Оценка: 10/10

понеделник, 3 август 2015 г.

ТОМ ПЕРОТА - Останалите


АВТОР: Том Перота
ЗАГЛАВИЕ: Останалите / The Leftovers
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Милена Иванова
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Фантастика, Дистопия, Мистерия, Драма
Рейтинг в GOODREADS: 3.35 / 5 от 28 988 гласували
Цена: 13.90 лв


Признавам, че доскоро Том Перота беше напълно неизвестен за мен автор. Навярно щеше да си остане такъв, ако не беше невероятната корица, която виждате над написаното тук. Винаги, когато видя подобна въздействаща илюстрация, се заинтересувам и от съдържанието зад нея - нямам предвид, че чета всички книги с яки корици, но поне преглеждам анотациите към тях. Тази (анотацията) на Перота беше готина (и напълно клиширана, естествено - какво ново може да очаква човек през двадесет и първи век, подложен на това масивно заливане от какво-ли-не?). Научих, че имало и сериал по книгата по HBO, който все още не съм гледал и не знам дали ще го сторя някога (само времето ще покаже). Това ми решение се дължи на факта, че не искам да си развалям удоволствието от романа, който се оказа свеж полъх над малко застоялото блато от елементарни и клиширани "идеи и ситуации", които вече от доста време се преексплоатират. 

Определено книгата има изключително силни страни (освен невероятната корица, чудесната изработка и нереално ниската цена за произведение от този ранг), които ме накараха да й обърна сериозно внимание. Основната (в доста големи кавички) тема е как милиони хора по света изчезват при неясни обстоятелства и никога вече не се завръщат. На пръв поглед човек може да си помисли, че иде реч за един дистопичен роман, в който на обем от 320 страници ще търсим къде (по дяволите) са се чупили всички и Бог ли стои зад това, извънземните или нещо подобно (което вече сме чели в милиард и половина произведения от знайни и незнайни воини на литературната и антикултурната сцена). За щастие "грешим"! Всички ние! Както сгрешиха и FOX, когато преди тринадесет години спряха "Досиетата Х", и сега се опитват да поправят тази грешка, когато Мълдър може да гони само резултатите в бройкането на Чарли Шийн, а Скъли заприличва все повече на една наша "безсмъртна" естрадна певица. 

Един от най-големите позитиви на "Останалите" е чудесният стил на Том Перота. Той доста ми наподобяваше на този на Стивън Кинг (разбира се, по ненатрапчив начин). Перота е решил да наблегне повече на психологията на героите си, които поставя в нехарактерни за тях ситуации и предлага заедно с него да седнем на дивана и да се наслаждаваме на шоуто, което е доста обещаващо. В един момент, докато четях книгата, се попитах защо всъщност беше необходима "основната тема" с изчезването на милиони хора? Най-логичният за мен отговор беше, че авторът я е използвал доста метафорично, като по този начин е търсил разковничето в човешкото поведение - наистина ли сме такива, каквито ни виждат половинките ни, децата ни, близките ни? Нещата, които правим... искаме ли да ги правим или причината за извършването им е друга? Колко е нужно (малко или много), за да се съкрушим или пък да изплуваме на повърхността? Том Перота е решил да разгледа всички тези въпроси през погледа на едно семейство, което пряко и не толкова е станало жертва на "събитието" и последиците от него. 

Макар да е определян като фантастичен роман, "Останалите" е много далеч от тази рамкировка. По-скоро фантастичните елементи са за привкус, а не за пътеводна светлина. Тази книга е една съвременна драматична история, която ни е предложена по майсторски начин от един писател, който макар и не особено известен в момента, дава много сериозна заявка за сериозната литературна сцена. Ще ми е изключително интересно да видя още книги от този майстор на перото (Перота), издадени на български език.

Оценка 10/10

събота, 6 юни 2015 г.

МАЙКЪЛ МАРШАЛ СМИТ - За подмяна


АВТОР: Майкъл Маршал Смит
ЗАГЛАВИЕ: За подмяна / Spares
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Иван Златарски
Година на българското издание: 1998
Година на първото издание: 1996
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Дарк Фантастика, Киберпънк
Рейтинг в GOODREADS: 4.16 / 5 от 2 025 гласували


Винаги изпитвам перверзно удоволствие, когато се натъкна на някой умопомрачително добър хорър автор, за който само съм чувал (...и не знам защо винаги съм смятал, че пише книги във вселената на "Междузвездни войни"). В действителност Майкъл Маршал Смит не пише книги за джедаи и светлинни мечове, а за доста по-различни неща. Съвсем случайно се натъкнах на няколко негови разказа в различни британски антологии, които направо ме накараха да преосмисля литературните си предпочитания, защото ако има автор, който може с няколко страници да те накара да размишляваш дни (че и месеци) наред, то това е именно този англичанин...

Та, да продължа откъдето започнах. Смит е англичанин, а много хора вече знаят за афинитета ми към тези творци. Не е един примерът с покъртителни автори от ранга на Клайв Баркър, Кристофър Прийст, Брайън Лъмли и кой ли още не. Смит съвсем не им отстъпва, но, разбира се, няма място за сравнения помежду им, всеки от гореизброените писатели твори в свои собствени насоки, различни от тези на останалите.

Какво представлява "За подмяна". Романът всъщност е базиран на разказа от 1994 "To Receive Is Better" - един хорър шедьовър, който ме отнесе отвсякъде. Не мога обаче да кажа същото за "уголемяването" му. Дали заради текущите за него време моди или поради "акъла" на някой "умен" мениджър, Смит се е впуснал в едни води, които лично според мен не са неговите. Защото той може да е уникален хорър писател, който с нищо не отстъпва на Стивън Кинг и някак си в стила му се усеща повеят на Лъвкрафт с тези почти лишени от пряка реч негови шедьоври, но фантастиката малко му куца.

"За подмяна" започна по уникален начин и първата половина на книгата си беше изключителна заявка за един от най-значителните романи на столетието. Идеите струяха от всяка една дума в книгата, описанията бяха дълги, но на място и много увлекателни. Сюжетът постоянно прескачаше от една линия на друга и ни държеше в постоянно напрежение. В тази половина си имаше всичко:
- чудесен увлекателен стил, подобен на този на Кинг;
- изключително уместна идея - богаташите си плащат, за клонинги, които да се използват за "резервни части" (както е и оригиналното заглавие на романа "Spares"), когато нещо им се повреди; сега тази идея не е уникална, но да не забравяме, че романът е писан межде 1994-1996 г.;
- много добра дистопична атмосфера;
- хорър, трилър и крими елементите са вплетени по чудесен начин;
- влиянието на Филип К. Дик струи от всяка една страница. 

Така, това беше за първата половина от книгата. Ето какво мога да кажа и за втората й половина:
- губене на нишката на действието. Резервните остават на доста заден план, а уж романът е "кръстен" на тях;
- авторът се впуска в излишни описания, които нямат нищо общо със сюжета;
- от чудесен фантастичен роман с безброй елементи от други жанрове, ставаме свидетели на един киберпънк напън, който дори не е логически обяснен или издържан;
- някак си рязката промяна на настроенията на героите.

В обобщение мога да кажа, че книгата не е лоша и се приема изключително добре в световен мащаб. Тя определено има безброй добри качества, които любителите на жанра ще оценят, но просто не е това, което очаквах от този писател, защото той може адски много, но навярно подложен на маркетингов натиск, е бил принуден да напише "За подмяна". 

Оценка: 7/10

вторник, 19 май 2015 г.

АНДИ МАКДЕРМЪТ - Храмът на боговете



АВТОР: Анди Макдермът
ЗАГЛАВИЕ: Храмът на боговете / Temple Of The Gods
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Коста Сивов
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2012
Страници на БГ изданието, меки корици: 452
Жанр: Приключенски, Трилър, Митология, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.12 / 5 от 1 643 гласували
Цена: 15.90 лв


Запознайте се с Еди Чейс и Нина Уайлд... ако все още не сте го сторили. Това е най-забавната и най-преследваната двойка англичанин/американка в света. Еди е бивш командос от британските елитни части, а Нина е археоложка, която до момента е открила не само топлата вода, но и митологични места като Атлантида, Ел Дорадо, Гробницата на Херкулес, Залата на записите под пирамидата в Гиза и какво ли още не. В момента двамата работят за Агенцията за световно наследство и се грижат именно подобни световни ценности, които освен изключителен античен чар, крият в себе си и неподозирани сили, да не попаднат в ръцете на лошите. А като за роман от подобен тип, такива има в изобилие. 

Казано накратко нещата стоят по следния начин: Нина е изгубила три реликви - малки статуетки, - които се предполага, че водят началото си от древна Атлантида. Еди обикаля земното кълбо, като се опитва да избяга от лапите на закона, който е по петите му заради убийство, което англичанинът не е извършил. Същевременно с това се опитва да намери и неутрализира мъжа, отговорен за настоящото му положение на беглец. Нещата се преобръщат пагубно с краката надолу, когато в играта се включва и изключително могъща международна организация, която е решила да определи посоката, в която човечеството ще се развива от тук насетне. Става ясно, също така, че съществува артефакт, който крие в себе си тайната как се е зародил животът на планетата.

Анди Макдермът е писател, който залага на динамиката в романите си и остава настрана ненужните пълнежи и лирични отклонения. Героите му са истински, живи и изпълнени с бодро чувство за хумор. Действието препуска на всяка една страница от този роман и това е така до самия му край. Митологичните и фантастичните елементи са умело преплетени с реалността и се е получила една приятна смес ала Индиана Джоунс.

За мен най-силната страна на тази книга са нейният главен герой Еди Чейс и невероятното му чувство за хумор, което той постоянно предлага на читателя, както и единият от антагонистите в романа - бившият наемник Александър Стайкс, който е перфектният злодей за един приключенски блокбъстър. 

Изключително горещо препоръчвам за феновете на Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и романите на Клайв Къслър. 

Оценка: 10/10